Руско-български речник на термините в изобразителното изкуство
•
1 like•6,076 views
руско-български речник на термините в изобразителното изкуство
Recommended
Recommended
More Related Content
Featured
Featured (20)
Руско-български речник на термините в изобразителното изкуство
- 2. Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" Филологически факултет Катедра "Руски език" Иванка Атанасова РУСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО Велико Търново 2006 ISBN-10: 954-775-579-Х ISBN-13: 978-954-775-579-6 Уеб сайт: http://ruskiezik.blogspot.com
- 3. ПРЕДГОВОР Терминологията на изобразителното изкуство обхваща обширен и тематично разно- образен слой от лексиката както на съвременния руски, така и на съвременния български език, представен в лексикографията в твърде ограничен обем. "Краткий словарь терминов изобразительного искусства" [М., 1965] и "Кратък речник на термините в изобразителното изкуство" [С., 1970] в известен смисъл са остарели и не удовлетворяват потребностите на широкия кръг читатели. Настоящият речникът е построен на базата на съставените от нас два речника – "Реч- ник на термините в изобразителното изкуство [В. Търново, 2006]" и "Словарь терминов изобразительного искусства" [В. Тырново, 2006] с основен източник на езиковия материал горепосочените кратки речници на термините в изобразителното изкуство, съдържащи съот- ветно около 690 руски и около 600 български речникови статии. Допълнителният материал (еднословни термини и терминологични словосъчетания) е подбран от руски и български енциклопедични и тълковни (в това число и двуезични) речници, речници на чуждите думи, учебни пособия, специална научна и научно-популярна литература по технология и история на изобразителното изкуство, списания, каталози от художествени изложби. За изясняване значенията на някои термини са използвани информатори – преподаватели и студенти от Фа- култета за изобразителни изкуства. Определяйки границите на терминологията на изобразителното изкуство, трябва да отбележим неясните им очертания, неточността, неопределеността, което е свързано не само със специфичния характер на самото изобразително изкуство, но и с факта, че значителна част от термините обслужва и други области на знанието, участва едновременно и в състава на други терминологични системи като, например, ботаника, зоология, химия, анатомия на човека и животните, минералогия, история, археология, етнография, спорт, туризъм, архи- тектура, промишлено производство и др. В съвременния живот всички предмети, които обкръжават човека, са или обект на изображение в изобразителното изкуство, или резултат от творческия труд, или съучастието на художника в широк смисъл в тяхното създаване. В речника не е възможно да се включат всички термини, обозначаващи обекти на изо- бражението, тъй като обект на изображението в изобразителното изкуство е цялата обкръ- жаваща ни действителност, но задължително трябва да се включат термините, които, бла- годарение на специфичното им лексикално значение, функционират единствено в сферата на изобразителното изкуство и формират централния слой (ядрото) на специалната лексика. Подборът на термините от периферните слоеве се извършва по няколко принципа, от които най-важни са следните: необходимост, честотност, актуалност на употребата. Традиционно в терминологичните речници на изобразителното изкуство отсъстват термини от сферата на архитектурата и пластичната анатомия на човека поради специфични- те им особености, отличаващи ги както по съдържание, така и по структура от останалите термини, а също и термини, назоваващи оттенъци на цветове. Първо, поради голямото раз- нообразие на цветовите оттенъци не всички имат названия, и второ, художниците се интере- суват преди всичко от химичния състав и свойствата на художествените бои като плас- тичност, трайност, отровност, плътност, прозрачност и пр., с които най-често са свързани техните названия. Народните художествени занаяти са толкова разнообразни, че практически не е въз- можно да се обхване цялата лексика, свързана с тях. стр. 3 от 139
- 4. В речника са включени професионализмите и номенклатурните названия, тъй като ос- новната им част обслужва изключително терминологията на изобразителното изкуство и, следователно, влиза в централния и слой, а между термините, професионализмите и номен- клатурните названия няма ясно очертани граници. Терминологията на изобразителното изкуство не е подлагана на унифициране в съот- ветствие с изискванията на някои лингвисти към термините, а се е развивала стихийно (с изключение на отделни опити на някои художници и изкуствоведи). Ето защо както в специ- алната литература, така и в терминологичните речници се срещат термини с неточно (по- широко или по-тясно) значение, полисемантични термини, синоними (дублети и варианти). В семантичен план термините на изобразителното изкуство, включени в речника, об- разуват изключително пъстра група. Те означават: раздели, жанрове и техните разновид- ности; различни художествени течения, направления; творчески организации на художници; материали, инструменти, техники и технически разновидности; художници според характера на творческия им труд и принадлежността им към различни направления, течения в изкуст- вото; действия и процеси, свързани с художествените произведения; начини за експониране и разпространение на художествените произведения; обекти на изображението и пр. Речникът е построен на два етапа по специално разработени за целта компютърни програми. Първият етап включва съставянето на тълковните речници на изходния език (рус- кия) и преводния език (българския). Съставянето на речниците се извършваше паралелно с помощта на специално разработен за тази цел софтуерен продукт, предназначен за по- строяване и поддръжка на компютърни речници – Компютърен речник на термините на изобразителното изкуство (КРТИИ). Той представлява малка информационна система, ос- нована на релационни бази данни и осигуряваща поддръжката на двата речника – българския и руския. Горната половина на главния прозорец е предназначена за българския компютърен речник, а долната – за руския. Речниковите статии са разположени по азбучен ред, а в скоби е отбелязан произходът на заетите от чужди езици еднословни термини. Синонимите (дубле- ти и варианти) се разполагат вертикално по азбучен ред, но и хоризонтално най-често след доминантата. Тълкуванията се подават във вид на описателна дефиниция, като се включват всички значения на полисемантичните термини. Компютърната програма не само автома- тично подрежда лексикалните единици по азбучен ред, но предоставя възможност паралелно да се наблюдават термините еквиваленти, да се редактират речниковите статии, да се отстра- нява излишната информация, бързо да се намира нужният термин или да се открива отсъст- вието му. На фигура № 1 е показана работна страница на КРТИИ. Руско-български речник на термините в изобразителното изкуство също е построен по специално разработена за целта компютърна програма FineArtsDict, построена на базата на предходната програма. Софтуерният продукт за съставяне и поддръжка на двуезични тълковни компютърни речници обединява вече известните ни два тълковни речника (българския и руския) и два нови двуезични тълковни речника – българско-руски и руско-български. Главният прозорец на FineArtsDict е разделен хоризонтално на две половини, като горната част е предназначена за българския и българско-руския речник, а долната – за руския и руско-българския речник. стр. 4 от 139
- 5. Фиг. № 1 Работна страница на КРТИИ Всяка половина на главния прозорец се състои от три малки прозореца, разположени вертикално. Първият прозорец включва еднословни термини и терминологични словосъ- четания по азбучен ред, вторият – всичките им значения (тълкувания), а третият – еквива- лентите и вариантните им съответствия заедно с тълкуванията на преводния език. Всъщност, първият и вторият прозорец заедно представляват българския или руския тълковен ком- пютърен речник на изходния език. Първият и третият прозорец заедно представляват дву- езичния тълковен речник – българско-руския или руско-българския. На фигура № 2 е пока- зана работна страница на FineArtsDict. Програмата предоставя възможност за съставяне на речниковите статии както на бъл- гарско-руския, така и на руско-българския речник по определен модел: въвеждане на тер- мина на изходния език, въвеждане на неговия еквивалент или вариантните му съответствия, включване превода на всичките значения на термина в изходния език. Термините и техните значения се пренасят от изходния руски речник в десния горен прозорец на преводния (руски) език, а от изходния български речник термините и техните значения се пренасят в десния долен прозорец на преводния (български) език. При различия в тълкуванията или в количеството на значенията на термините в изход- ния и преводния език се предоставя възможност за редактиране само в речника на преводния език, като тези промени не се пренасят автоматично в речника на изходния език. Когато в един от тълковните речници липсва термин еквивалент (например, при реа- лии и лакуни), терминът от изходния език заедно с неговите значения се въвежда като нов (допълнителен) в речника на преводния език. стр. 5 от 139
- 6. Фигура № 2 Работна страница на FineArtsDict. При съставянето на двуезичните тълковни речници на термините на изобразителното изкуство са използвани следните методи: непосредствено наблюдение, семантичен анализ и сравнителен анализ, който се счита за основен. Незафиксираните в други двуезични речници еквиваленти и вариантни съответствия на термините на изобразителното изкуство са подби- рани чрез сравняване на техните значения (тълкувания). Оформяне на речниковите статии В настоящия речник е възприета азбучната система на подаване на термините, макар че при терминологични словосъчетания, образувани на базата на един основен термин с по- мощта на разпространители, се предпочита азбучно-гнездовата система. Изборът е наложен от техническите възможности на компютърната програма и удобството при използване от широк кръг читатели на двуезичните тълковни речници в окончателния им книжен вариант. Речникът съдържа около 2 900 лексикална единици, 47 % от които са терминологични словосъчетания. Еднословните термини са представени главно от съществителни имена (94 %). Глаголите (предимно от несвършен вид) образуват ограничена група, включваща само 5 % от термините, а субстантивираните прилагателни имена и причастия обхващат около 1 % от термините. Нашите наблюдения потвърждават главната особеност на терминологичната лексика – именния и характер. Терминологичните словосъчетания са образувани предимно на основата на съществи- телните имена и най-често се състоят от два терминоелемента – прилагателно и съществи- телно. В терминологията на изобразителното изкуство поликомпонентните терминологични словосъчетания се срещат рядко. В атрибутивните терминологични словосъчетания е прието на първо място да стои съществителното име (основното понятие), а след него при- лагателните и причастията (основните и допълнителните признаци). В терминологията на изобразителното изкуство наблюдаваме както постпозиция, така и препозиция на прила- стр. 6 от 139
- 7. гателните и причастията в двукомпонентните атрибутивни терминологични словосъчетания, които понякога образуват синтактични варианти. Заглавната дума на речниковата статия се изписва с черен шрифт в изходната и форма с ударение, а след нея с получерен курсив се отбелязва рода на съществителните имена и ви- да на глаголите. В руските речници е прието съществителните имена да се поставят в основ- ната им форма (в именителен падеж единствено число), а глаголите в инфинитив. Ако съ- ществителното име е представено в множествено число, то числото се отбелязва с получерен курсив, а в скоби с черен шрифт се посочва формата за единствено число (с изключение на лексемите pluralia tantum) с ударение, а родът се изписва с получерен курсив, например: бо- бо ники мн (ед бобо ник м); ол мен мн (ед ол мен м); инели мн (ед инел ж); барб мн; белила мн; рисоват несов. Еквивалентът се печата с получерен шрифт с ударение, а след него следва тълкуване- то на преводния език във вид на описателна дефиниция. Ако еквивалентът има синоними (дублети и варианти), те се отделят със запетая, например: абстрактное иск сство - - ; лессировка ж . В речника са включени всички значения на полисемантичните термини в изходния език, които се обозначават с цифри, например: ортрет м 1. Един от жанровете в живописта, скулптурата и графиката, посветен на изобразяването на дадено конкретно лице (цяла фигура, бюст, глава) с предаване на индивидуалните му черти и душевното му със- тояние. 2. Отделно произведение на този жанр. Ако еквивалентът има по-голямо или по-малко количество значения в сравнение с термина в изходния език, ненужните значения се отстраняват, а липсващите значения се до- бавят. При два взаимно допълващи се еквивалента се подават и двата термина, например: ерл м 1. Вид дребен печатарски шрифт. 2. Остаряло название на скъпоценни бе- ли топчета от органически произход, вадени от вътрешността на бисерна мида, които се из- ползват като материал при направата на различни накити и за украса на облеклото. При отсъствие на термин еквивалент се дава само тълкуването на термина в изходния език, макар че понякога е напълно възможно да се преведе буквално еднословният термин или терминологичното словосъчетание. Буквалният превод на термина не може да се счита за термин, защото той не е член на съответната терминологична система. При наличието на синоними (дублети и варианти) в изходния език еквивалентът и тълкуването се подават на преводния език след един от тях (най-често след доминантата), като след останалите членове на синонимичния ред се отбелязва съответната препратка, нап- ример: акре ление с ф я ф ф ж. В технологията на рисунката: спе- циална обработка на повърхността на рисунката с цел да се закрепят върху нея частиците на материала, с който се рисува, най-често частиците на въглена. фикса См. акре ление. фикса ия ж См. акре ление. фиксирование с См. акре ление. ОТ АВТОРА стр. 7 от 139
- 8. Съкращения в. – век вер. – вероятно вж. – вижте вм. – вместо в т.ч. – в това число г. – година гр. – град диал. – диалектен ед – единствено число ж – женски род и др. – и други и пр. – и прочие и т.н. – и така нататък м – мъжки род мн – множествено число напр. – например нач. – начало несов – несвършен вид остар. – остарял пр. Хр. – преди Христа с – среден род с. – село сл. Хр. – след Христа соб. – собствен т. нар. – така наречен стр. 8 от 139
- 9. А аверс м Лицевата страна на монета или медал, на която са изобразени абрис м 1. В технологията на държавният герб, образът на владетеля. лиографията: контролно копие на контури- австри ская киновар См. крас- те на оригиналната рисунка, което спомага н хром. за точното пренасяне на рисунката върху авто рав ра ж Гра- печатната форма (камъка). 2. В широк вюра, която изцяло е изпълнена от самия смисъл: в рисунката като вид графично автор (включително и обработката на пло- произведение и в техниката на рисунката чата). изобщо: съвкупността от линии, които авто рафия ж ф я Гра- оформят очертанията (предимно външни- фична техника за изпълнение на художест- те) на изобразявания обект. вената литография, при която художникът абстрактное иск сство - рисува върху специална преводна хартия - (корнпапир), от която рисунката механи- чно се пренася върху камъка. Течение в авто рафская б ма а ф- модерното западно изобразително изкуст- я Специална пре- во на ХХ в., което отхвърля изо- водна хартия, която се използва в автогра- бразяването на външия свят под предлог, фията. Художникът рисува върху хартията че чистото съчетние на линии, форми или и след това рисунката механично се прена- цветове е способно да предаде чувството ся върху камъка. или идеята на художника и да възбуди ес- тетическа наслада (затова се нарича още и автолито рафия ж - бе ре метно и к ство). ф я 1. Графична техника за изпълнение на художествената литография, при която абстрак иони м м См. абстракт- художникът работи непосредствено върху ное иск сство. самия камък. 2. Графично произведение, аван ар и м м Явле- получено чрез тази техника. 3. В широка и ние в съвременната литература и изкуство. неточна употреба терминът включва и ав- Едни автори включват в неговия обем то рафията. всички крайни нереалистични явления, до- авто ортрет м 1. ри те да датират от преди няколко десе- Разновидност на портретния жанр, при тилетия (сюрреализъм, дадаизъм, ташизъм която художникът изобразява самия себе и др.), а други автори стесняват обема му си. 2. Собствен портрет, изображение на до най-нови творци в пластичните изкуст- художника, направено от самия него. ва, които работят с още неутвърденото, неизвестното и шокират публиката с дръз- автор м В изобразителното ки и оспорвани от художествена гледна изкуство: творец, създател на художест- точка решения. вено произведение. аван ар ист м См. х о ник авторская ко ия аван ар ист. Копие, изпълнено от самия авантит л м - автор на оригинала, което е вариант или В книжната графика и полиграфия- точно повторение. та: страница, върху която се отпечатва автор а ж В изобрази- най-общото заглавие на книгата (или други телното изкуство: жена творец, създател на общи данни за изданието) и която се нами- художествено произведение. ра срещу главния титул. автоти ия ж я 1. Фото- авант рин м Минерал механичен или ръчен начин за печатане, със златист, розов или зеленикав цвят – който се състои в пренасяне на образ, ри- разновидност на кварца, използван като сунка или писмо върху цинкова плоча, за материал за художествени изделия. да се получи клише за напечатване. 2. Са- мият отпечатък от такова клише. стр. 9 от 139
- 10. авто инко рафия ж - несансово изкуство в обучението по живо- ф я Рядко използвана техническа раз- пис: статуарна и тържествена композиция, новидност на изпъкналата гравюра, при условни пози и жестове, точен рисунък, която рисунката ръчно се нанася от худож- традиционни цветове, светлосянка, избяг- ника върху повърхността на цинка и се об- ване на пряка слънчева светлина. работва чрез разяждане. ака емическая ро рамма 1. Наи- а ат м Твърд минерал с раз- менование на композицията, изпълнявана ноцветни слоеве, разновидност на халце- от младите художници по дадена тема при дона – полускъпоценен камък, разнообра- завършването на Петербургската худо- зен по цвят на слоевете, използван като жествена академия. 2. Название на самата материал за художествени изделия. тема, която се дава на учениците, завърш- а ита ионное иск сство - ващи художествена академия. Някои видове изобрази- Ака емия х о еств СССР - телно изкуство (политически плакат, поли- я СССР Висш на- тически рисунки във вестниците, някои учно-творчески център в бившия СССР, елементи на художественото оформление който обединява най-изтъкнатите дейци на на празниците), чието непосредствено съветското изобразително изкуство и осъ- съдържание са обществено-политическите ществява педагогическата и научноизсле- идеи, изразени в активно въздействаща дователска работа във всесъюзен мащаб. върху зрителя форма. ака емия х о ественная - а е ия ж я В технологията я ж ж - на изобразителното изкуство: възникване я Специално висше учреждение, пред- на връзка между две разнородни твърди назначено за учебно-възпитателна работа и или течни тела при съприкосновение (на- ръководна дейност в областта на изобрази- пример между грунда и боите). телните изкуства. а рная ре ба ж аквамарин м Минерал, 1. Техническа разновид- разновидност на берила, силикат на бери- ност на резбата, при която фонът се от- лия и алуминия – скъпоценен камък, с цвят странява чрез линеарни, кръгови или други от светлозелен до небесносин, използван видове прорези при плоски и тънки пред- като материал за художествени изделия. мети. 2. Съвкупността от произведения, акварелист м См. х о ник-аква- изпълнени в тази техника. релист. а рная фили ран ж ф - акварелистка ж См. х о ни а- Художествена техника, при която акварелистка. фигурите, състоящи се от елементи изпъл- акварел ж 1. Акварелни нени от тел, се запояват само помежду си бои – бои, състоящи се от пигмент и свър- без фона, като се образува дантела от ме- зващо вещество (растително лепило с при- тал, а използваните зърна се запояват вър- меси на мед, захар, глицерин). 2. Аква- ху тази дантела. релна техника – живописна техника, из- а рная фили ран с мал Ху- ползваща акварелни бои. 3. Произведение дожествена техника, разновидност на на живописта, изпълнено с акварелна тех- ажурния филигран, при която отворите ника. между филигранните детайли са запълнени акварел ная иво ис См. аква- с прозрачен емайл, при което се получава рел во 2 знач. миниатюрен цветен витраж. акварел ная техника См. аква- ака еми м м Напра- рел във 2 знач. вление в изобразителните изкуства, въз- никнало през XVI в. в Италия в придвор- акварел н е краски См. аква- ните и буржоазни академии, което се ха- рел в 1 знач. рактеризира с догматично следване и при- лагане на каноните на класическото и ре- стр. 10 от 139
- 11. акварел н мол берт Тринож- цвят, светлина, линия или чрез разположе- ник (статив), предназначен за работа с ак- нието в пространството на фигура, лице, варелни бои. предмет, детайл на изображението, на кой- акварел н рис нок то зрителят трябва да обърне особено вни- Техническа разновидност на ри- мание. сунката, изпълнявана с акварелни бои. ак и ентн набор акватинта ж Техни- я Печатане на разни ческа разновидност на дълбоката гравюра малки по размери форми – бланки, про- на метал, при която рисунката се нанася грами, обяви, грамоти, покани, билети, върху слой смолист прах от асфалт или ко- обложки на книги, титулни страници и др., лофон и няколкократно се разяжда с ки- при което печатната форма се изработва селина. чрез акцидентен набор. аквати ия ж я Техни- ак и ен ия ж См. ак и ентн ческа разновидност за печатане на гравюри набор. с водни бои. алебастр м Мек варовит акрилофиста ков лак Лак, камък от вида на мрамора с прозрачно бял който се получава от изкуствени акрилови цвят, от който се правят дребни художест- смоли (от акрилова киселина) и фъстъчено вени предмети, камерна скулптура, вази и масло, използван в технологията на изо- др. бразителното изкуство. алебастрово-лёссов р нт акролит м Способ, прила- Грунд, съдържащ льос и алабастър, из- ган в античната скулптура, при който се ползван за стенописи в Узбекистан. използва разнороден материал за създава- алексан ри ская каме См. не на статуи (обикновено съчетание от ммиарабик. мрамор и боядисано или позлатено дърво). алексан рит м Мине- акротери м й Керамич- рал, разновидност на берила – скъпоценен но или каменно скулптурно украшение, камък с изумруднозелен цвят, който на из- което се поставя над ъглите на фронтона куствено осветление изглежда виолетов, на гръцкия храм или на други сгради и използван като материал за художествени изобразява палмета, човек, животно и др. изделия. аксел бант мн В алла рима ж Техника изобразителното изкуство: характерен ак- при маслената живопис, при която рабо- сесоар при живописци баталисти, пред- тата трябва да бъде завършена за кратко ставляващ шнур, изплетен от сърма или време, преди окончателното засъхване на коприна, с метални краища, който се носи боите. през дясното рамо от висши военни чинов- алле ория ж я В изобрази- ници в някои страни. телното изкуство: олицетворение и изобра- аксесс ар м В изобрази- зяване на някои отвлечени понятия чрез телното изкуство: предмет с второстепен- конкретни образи, обикновено известни но значение, който обикновено допълва ха- вече от митологията, епоса и религията. рактеристиката на централния образ и до- алма м Най-твър- изяснява основния замисъл, като обикно- дият от всички минерали, самороден въг- вено съдържа детайли от облеклото, ин- лерод – скъпоценен камък от най-висш струменти и пособия на труда. клас със силен блясък, безцветен или със акт м Етюд на голо човешко слаби жълти, зелени, светлосини, сиви и тяло, изпълнен живописно, графично или по-рядко розови оттенъци, използван като скулптурно; всяко пластично представяне материал за художествени изделия. на гола човешка фигура. алтар м См. ертвенник. ак ент м В изобразително- ал фреско с См. ал фреско. то изкуство: начин на подчертаване чрез стр. 11 от 139
- 12. ал бом м 1. Художествено ал мини м й 1. Химичен изработена книга (тетрадка) с бели листове елемент, сребристобял метал, използван в за вписване на стихове, автографи, за из- изобразителното изкуство като материал за пълнение на рисунки и др. 2. Художестве- художествени произведения. 2. Худо- но изработена книга с листове от специ- жествено произведение, изработено от та- ална хартия или друг материал, пригодена къв материал. за подреждане на снимки, портрети, илюс- аметист м Минерал, раз- тровани картички, марки, монети и др. 3. новидност на кварца, полускъпоценен ка- Печатно издание с малко текст и с повече мък със син или виолетов цвят, използван илюстрации, рисунки, чертежи и др. от като материал за художествени изделия. един автор или тематични, жанрови, по аммиачно-ка еинов кле - исторически периоди, поредица и др. я - Лепило, използ- ал рафия ж ф я Рядко вано в технологията на изобразителните практикуван способ за литографско пе- изкуства, съдържащо казеин и амоняк. чатане с метални корнирни плочи (алу- ам ир м 1. Стил в архитек- миниеви и цинкови). турата и изобразителното изкуство от вре- ал ман ин м Минерал, мето на Империята на Наполеон I, отлича- благороден гранат – вид скъпоценен камък ващ се със своята парадност, помпозност и с червен до виолетовочервен цвят, използ- подражание на античното гръцко и римско ван като материал за художествени изде- изкуства, който се характеризира в архи- лия. тектурата – с триумфални арки, колони, ал секко с ф украшения и др., а в приложното изкуство Сте- – със закръглени форми и мотиви във вид нописна техника, при която за разлика от на митични животни. 2. Понякога така се мокрото фреско живописта се изпълнява нарича самобитният вариант на руския върху засъхнала мазилкова основа и се класицизъм от първата четвърт на XIX в., закрепва с помощта на лепливи вещества. който формално (външно) прилича на френския ам ир. ал фреско с ф ам лет м - ф - В приложното изкуство: малък предмет Основна техническа разновидност с магическа сила, който се носи на шията на фреската, при която живописта се из- или на ръката за предпазване от болести, пълнява върху прясна, още незасъхнала злополука, нещастия и носи успех на при- хоросанова мазилка. тежателя си. ал фреско на и вестковом р нте амфора ж ф В керамиката: у с акле Техническа разновидност на ал- древните гърци: съд с две дръжки в раз- фреското, която се изпълнявала от старите лична форма, използван за вода, вино и руски майстори върху варов грунд с къл- други течности, изработван от глина, ме- чища. тал и други материали, често украсяван с ал фреско на есчаном р нте рисувани или релефни изображения. Техническа разновидност на алфреското, анало м й В приложното из- характеризираща се с нанасянето на под- куство: висока и тясна, с наклонена плос- ложки от пясъчен грунд подобно на подго- кост църковна масичка, върху която се сла- товката при многослойната маслена жи- гат икони и религиозни книги за четене в вопис, която се изпълнявала с бои, разтво- църква, обикновено украсена с дърворезба. рени във вода. анатомия ластическая - ал фреско олированное Техни- я я ческа разновидност на алфреското, при Специална област на анатомията, изуча- която то се полира горещо с помощта на ваща пластичните свойства на човешкото специално устройство. тяло в зависимост от неговия вътрешен стр. 12 от 139
- 13. строеж, която се базира върху анализа на ползвани като материал в скулптурата и устройството на мускулатурата и скелета. приложното изкуство. ан ли ская красная й античная иво ис ж - Вид светлочервена художествена Разновидност на живописта, харак- боя. терна за античния свят със специфичните и ан об м В технологи- особености. ята на художествената керамика: много тъ- античная керамика - нък слой глина, който се нанася върху по- Разновидност на керамиката от върхността на изделието от проста червена античната епоха със специфичните и осо- или изкуствено оцветена глина в процеса бености. на изготвянето му. античная атина - ан ра ит м Минерал, Вид патина, използвана в античния разновидност на граната – скъпоценен ка- свят. мък с кафявочервен или черен цвят, изпол- античная ск л т ра зван като материал за художествени изде- Разновидност на скулптурата, лия. характерна за античния свят със специ- анилинов е краски фичните и особености. Художествени античная стат я я бои, представляващи органични съе- Статуя от античната епоха. динения, получавани при преработката на античная нка стика - каменните въглища. Техническа разновидност на анимали м м Изобра- восъчната живопис, която се изпълнява с зяване на животни в изобразителното из- разтопени чрез нагряване бои върху топла куство. основа с помощта на четка или метален анималист м См. х о ник-ани- инструмент и завършва с нагряване на жи- малист. вописта. анималистическая ск л т ра античное иск сство - Разновидност Изкуството на високо развитите на скулптурата, в която се включват произ- робовладелски формации в Средизем- ведения, изобразяващи животни и птици. номорието и Близкия изток през I-то хи- анималистически анр - лядолетие пр. Хр. и през I-та половина от ж Разновидност на изобра- I-то хилядолетие сл. Хр. (в Гърция, ели- зителното изкуство, посветена на изобра- нистичните държави и Рим). зяването на животни. античн е камеи анкре с См. л блённ рел еф. В приложното изкуство: камеи, създадени в античния свят със специфичните им осо- ансамбл м В изобрази- бености. телното изкуство: единство, цялост, завър- шеност на художественото произведение. анфас м ф ф В изобразител- Терминът може да се употребява както за ното изкуство: представяне на човешкото отделно художествено произведение, така лице или фигура, гледана насреща. и за група произведения. а лика ия ж я 1. Спо- антиква ж Вид закръгле- соб за създаване на художествени произве- ни печатарски букви, с които обикновено дения, както и на изделия на приложните се печата; общо название на два вида изкуства (накити, колани, юзди и др.) чрез шрифт – ренесанс антиква и класи- налепване, нашиване, приковаване върху цистична антиква. кожа, дърво, тъкан и др. на разноцветни късове материя (тъкан, хартия, кожа, ме- антисе тики мн тал) във вид на фигури или орнаментални Вещества, които мотиви. 2. Самото произведение, създаде- предпазват дървесината от загниване, из- но по този способ. стр. 13 от 139
- 14. а течн и с Артел х о ников Сдружение на Разновидност на гипса, използвана в меди- младите руски художници, съществувало цината, която намира приложение в техно- през 60-те години на XIX в. в Петербург. логията на изобразителното изкуство. архаика ж 1. В историята ар н во с Стил в изкуството на изкуството: старогръцкото изкуство, и дизайна, утвърдил се през 90-те години което се развива през VII –VI в. пр. Хр. на на XIX в., който се характеризира с изо- територията на континентална Гърция, на бражение на плоски декоративни форми, островите от гръцкия архипелаг, малоази- асиметрия, използване на нови (често скъ- атското крайбрежие и Южна Италия. 2. В пи) материали, вълнообразни форми (въл- по-широк смисъл така се нарича изкуство- ни, пламъци, развети коси). то на най-древните епохи в общественото арабеск м См. арабеск. развитие, което се отличава с примитивни форми. арабеска ж 1. В история- та на изкуството: определен вид орнамен- архитектоника ж тална украса (скулптурна или живописна) В архитектурата, изобразителните изкуст- на произведенията на арабското декора- ва и литературата: хармонично свързване тивно изкуство, открояваща се със съчета- на всички отделни части (структурни еле- ване на геометрични форми със силно сти- менти) в единно стройно цяло при изграж- лизирани растителни елементи. 2. С този дане на художественото произведение. термин понякога означават ротеската (в архитект рная керамика - 3 знач.). 3. Арабеска в широк смисъл се Разновидност на ке- нарича всяка сложна орнаментална украса рамиката, предназначена за художествено с причудливо-фантастичен характер. оформление на сгради. арави ская каме См. ммиара- асимметрически орнамент - бик. Орнамент, чиито аран ёр м См. х о ник-аран- компоненти са разположени асиметрично. ёр. асимметрия ж я В изо- аран ироват несов ж В бразителното изкуство: нарушение на си- изобразителното изкуство: подреждам из- метричния строеж на обектите на изобра- ложба, витрина и др. жение. аран ировка ж ж В ассист м В старата руска живопис: изобразителното изкуство: подредба на из- линии (щрихи, лъчи) или орнаментални ложба, витрина и др. мотиви, изпълнени от златни листи върху изсъхналия багрен слой. армат ра ж 1. Части от въоръжението като елементи или материал Ассо иа ия х о ников револ - за декоративна композиция. 2. Вж. скелет. ионно России я ж - Р я Най-масовото армат рн фри творческо обединение на съветските ху- ф Фриз, в който са включени арматур- дожници през 20-те години на XX в. ни мотиви (състоящи се от части от въоръ- жението). асфал т м ф В тех- нологията на живописта: тъмнокафява армированн лито витра Тех- прозрачна боя от изкопаемо смолисто ве- ническа разновидност на витража, изпъл- щество, широко разпространена в минало- нявана от разтопена стъкломаса, в която то. потопяват телена мрежа с определена кон- фигурация и рисунък. ател е с См. ател е х о ествен- ное. арричиато с Във фрес- ковата живопис: междинните слоеве ма- ател е х о ественное зилка, съдържащи вар и натрошени или ж Рядко използвано смлени тухли. название на помещение за работа на живо- стр. 14 от 139
- 15. писец, скулптор, график във връзка със за- течение във френската пейзажна живопис падноевропейската действителност. от 30-те и 60-те години на XIX в. от Барби- атлант м В декоративната зонската школа, които работят в с. Барби- скулптура: статуя на мъж, поставена като зон. носеща архитектурна част, вместо колона, барботин м Фаянсово те- пиластър и др. сто от бяла глина, пясък и багрило, използ- атриб т м В историята на вано като материал за изработване на ху- изкуството: постоянен отличителен белег дожествена керамика. на даден герой на художественото произ- барб мн В техниката на ведение (предмет, външен знак или дейст- дълбоката гравюра: малки стружки от ме- вие), който неизменно се свързва с него. тал по краищата на щриха, издълбани със атриб ия ж я Опреде- щихел или игла. ляне принадлежността на неподписано барел еф м ф ф художествено произведение към дадена Техническа разновидност на изпъкналия епоха, школа, стил или към творчеството релеф, при която изобразените фигури и на определен автор. предмети се издигат над плоскостта само с аттические мрамор Мрамори, част от обема си (не по-голяма от полови- добивани в Атика, използвани като ма- ната). териал за скулптура в античния свят. баритов е белила я а реолин м См. ёлт кобал т. й Бяла художе- ствена боя, която се получава от минерала ахроматические вета - швершпат или от минерала барит (бариев Всички нюанси на цвето- окис). вете в стълбицата за сивота от белия до черния цвят (бял, светлосив, сив, тъмно- барокко с Стил, кой- сив, черен); неутрални цветове, които про- то се развива през XVII и I-та половина на пускат светлината, без да я разлагат на XVIII в. в изкуството на редица европей- основните цветове. ски страни, главно в Италия, а също така в Испания, Фландрия, в Германия, Франция АХРР ж См. Ассо иа ия х о - и др., характеризиращ се с декоративна ников револ ионно России. пищност, монументалност, сложни, пре- а ро рафия ж ф я В худо- трупани композиции, живописност. жествената керамика: начин на декорира- барс ч я кист Четка за рисуване, не, който се състои в пулверизиране на ке- направена от козината на язовец, използва- рамичните бои върху художественото из- на в живописта. делие, покрито с трафарет. бархатн е на ил ники В скулпту- рата: инструменти – пили със ситни зъбци Б за изпълнение на фина работа. баббит мн (ед баббит м) басма ж См. окла . Метални сплави на оловна или калаена ос- баталист м См. х о ник-бата- нова, използвани като материал за чеканка. лист. бал ахин м В приложно- батал н анр ж - то изкуство: декоративен завършък от плат Жанр в живописта (много рядко в дру- или дърво, който стои като покрив или гите видове изкуство), дял на историческа- корона над легло, над църковен олтар или та живопис, посветен на военната темати- престол, над владишки трон, кресло и др., ка, който включва предимно изображения понякога богато украсен с дърворезба (ако на битки и на други военни епизоди. е изработен от дърво). батал н иво исе См. х о - бал ам м См. тер ентин. ник-баталист. барби он мн Пред- ставители на реалистичното художествено стр. 15 от 139
- 16. батист м Тънко ленено бел а ат я Минерал, раз- или памучно платно, използвано като ос- новидност на ахата – полускъпоценен ка- нова в живописта. мък със снежнобял цвят, непрозрачен, бле- бе ворсов е ковр - стящ, използван като материал за худо- В приложното изкуство: килими с глад- жествени изделия. ка повърхност. бел и вестняк я Ва- бе арная х о ни а - ровик с бял оттенък, използван като мате- ж Художничка, лишена от талант риал за скулптура. за художествено творчество. бел мрамор я Мра- бе арност ж В изо- мор с бял оттенък, използван като мате- бразителното изкуство: липса на талант у риал за скулптура. художника. бел о ал я Минерал, раз- бе арн х о ник - новидност на опала – бял скъпоценен ка- ж Художник, лишен от талант за ху- мък, използван като материал за художест- дожествено творчество. вени изделия. бе е ност ж й В бел стат арн мрамор Бял изобразителното изкуство: отсъствие, лип- мрамор, използван като материал за ста- са на идейност туи. бе м й В скулптурата: боя за бел ё с В керамиката: изпечено гла- повърхностно оцветяване на художестве- зирано, но недекорирано художествено из- ните произведения от дърво, без да се делие. скрива структурата им. бен ин м Летлива лесноза- белая лина я палима и избухлива течност, която се до- й я Бял бива от петрол и се използва в техно- праховиден мазен и силно пластичен мине- логията на изобразителното изкуство като рал – алуминиев хидросиликат, употребя- разтворител и материал за приготвяне на ван за правене на порцеланови изделия. фиксативи. белёное масло Рас- берё а ж 1. Дървесина от тително масло, използвано като свързващо бреза като материал за художествени про- вещество за художествените бои, което е изведения. 2. Художествено произведение, подложено на специална обработка за из- изработено от такъв материал. белване. берилл м Минерал, сборно белёное олотно название на силикатите на берилия и алу- Платно за рисуване, избелено по специал- миния – скъпоценен камък, оцветен в най- на технология. различни цветове в зависимост от приме- сите (най-често жълтеникав или жълтозе- белён холст См. белёное олот- лен), използван като материал за худо- но. жествени изделия. белич я кист Четка за рисуване, направена от козината на катеричка, из- берлинская ла р - ползвана в живописта. я я ж я - белковая тем ера - я й я В живописта: темпера, при която за Тъмносиньо интензивно багрило с лазурен свързващо вещество се използва яйчен характер, представляващо по химически белтък. състав ферифероцианид, което се упо- беломорит м См. селенит. требява главно за приготвяне на акварелни бел и р би кле Лепило, при- и маслени бои. Различните названия на готвено от моруна, което се използва като боята са свързани с различните начини на материал в технологията на изобразител- получаване и различната степен на чисто- ното изкуство. та. стр. 16 от 139
- 17. берлинская синяя ла р См. бер- изпъкналите и осветени части на обемната линская ла р . форма. бес ре метное иск сство См. аб- бобо ники мн (ед бобо ник м) страктное иск сство. См. об имн е чекан . бес ветная ла р - бо м В керамиката: парчета от бра- В керамиката: глазура без добавка на кувани керамични изделия. оцветител (пигмент). бокал м В приложното из- би ерме ер м бидермайер Стил в куство: висока обемиста чаша за пиене при изобразителното изкуство, който се раз- угощение, украсена релефно или оцветена. вива в живописта през II-та трета на XIX в. бол тихел м Инструмент за гра- предимно в Германия и Австрия, за който виране – полукръгъл резец, чието платно е характерно предпочитанието към интим- може да бъде по-тясно или по-широко от ните сантиментални сюжети от частния гърба, използван за гравиране на вдлъбна- живот на хората в съответствие с миро- тини и доработка на украшения. гледа на немските бюргери. бом а ж В керамиката: поставка за бирмит м Червен кехли- изпичане или сушене, която е направена от бар, добиван в Бирма, който се използва една и съща маса с художественото изде- като материал за художествени изделия. лие. бир а ж Непро- бор о с В изобразителното зрачен минерал, воден фосфат на алу- изкуство: виненочервена боя. миния и медта, с небесносин или блед- бор ов вет См. бор о. нозелен цвят, използван като материал за художествени изделия. бор р м Ивица, която обикаля лист, плоскост, предмет; кант, бисквит м 1. В художест- кенар, ръб. вената керамика: бял, матов, непокрит с глазура порцелан. 2. Художествени изде- боро ки мн (ед боро ок м) См. лия от такъв материал. робо ники. бистр м 1. Материал за ри- бортовка ж Ленено плат- суване от специално приготвени дървени но с ниско качество, използвано като осно- сажди във вид на прозрачна тъмнокафява ва в живописта, предимно за декоративни боя с жълтеникав оттенък, която се употре- цели. бява при акварелна живопис за еднотонна браслет м 1. В бижутерията: тушировка. 2. Название на техниката на накит, който се носи на китката на ръката, рисунката с такъв материал, която се из- изработен от различни материали (метал, пълнява с четка или с перо. керамика, дърво, пластмаса, мъниста и бит м м См. асфал т. др.). 2. Сребърна или златна грив- на, съставена от прешлени, малки пла- бла оро н о ал стинки или от цяло парче, украсявана че- Разновидност на опала с различни сто със скъпоценни камъни. цветове (бял, черен, розов, жълт) с ха- рактерни преливания на цветовете, из- брекчиеви н мрамор Мрамор, ползван като материал за художествени състоящ се от различни цветни късове, изделия. здраво споени помежду си, използван като материал за скулптура. блестящая ла р я - В керамиката: непрозрачна глазура, бриллиант м я Шлифован отличаваща се с бляскавата повърхност на бял диамант – скъпоценен камък, използ- изделието. ван като материал за художествени изде- лия. блик м я В специален смисъл: най-светлото, често най-блестя- брил янт м См. бриллиант. щото място на повърхността на предмета, бристол м См. бристол ски кар- което е разположено върху най- тон. стр. 17 от 139
- 18. бристол ски картон сценично оформление на театрална поста- Вид висококачествен картон, близък по новка, имитиращи действителните. състав до ватмана, използван като матери- б чар а ж В технологията ал за рисуване. на монументалната скулптура: метален ин- брон а ж 1. Сплав от мед, струмент за обработка на камък във вид на олово, цинк и др. добавки, която се употре- четиристенен чук, който има две ударни бява за отливки на скулптурни произведе- повърхности, покрити със зъбци с пира- ния. 2. Скулптурни произведения, израбо- мидална форма. тени от такъв материал. б стро рос ха щие краски - брон ироват несов По- Художествени бои, които кривам художествени произведения и из- съхнат сравнително бързо, а това зависи от делия с метален състав с бронзов цвят. състава на свързвателите. брон овое стат арное лит ё В Б тие” с " Московско ху- скулптурата: техника за отливане на ста- дожествено обединение от 20-те години на туи от бронз. ХХ в., в което влизат предимно млади жи- бро ж В приложното из- вописци, последователи на усвоените във куство: женски накит, изделие на бижуте- ВХУТЕМАС принципи на сезанизма. рията с най-разнообразни форми, изработ- б товая иво ис См. б тово ван от благородни и полублагородни ме- анр. тали, скъпоценни камъни, кост, дърво, ке- б товая ск л т ра - рамика и др., който се прикрепва към дре- Разновидност на скулптурата, хата с безопасна игла. включваща произведения предимно на Б бнов валет” " На- малката пластика, посветени на домашния звание на едно от обединенията на москов- и обществен бит. ските живописци от формалистичното на- б тово анр ж правление, което възниква преди Октом- ж ж ж врийската революция. Художниците из- Жанр в живописта, посветен на събитията ползват рязката деформация на реалните и сцените от съвременния на художника форми и подчертават първичната сила и домашен и обществен бит. материалност. б ч я кист Четка за рисуване, на- б к м бук 1. Дървесина от като правена от козината на бик, използвана в материал в изобразителното изкуство. 2. живописта. Художествено произведение, изработено б еннале с Периодични от такъв материал. изложби в областта на изобразителното из- б кви а ж См. ини иал. куство, които се провеждат веднъж на две б ма а ж См. рисовал ная б ма- години и биват световни, международни а. или регионални. б он фреско ф б ст м 1. ф Техническа разновидност на Разновидност на кръглата скулптура – изо- фреската, изпълнена върху прясна неза- бражение на глава и горната част от чо- съхнала хоросанова мазилка без поправки вешкото тяло до гърдите, един от най-раз- (с темпера). пространените видове на скулптурния б синки мн (ед б синка ж) - портрет. 2. Конкретно произведение на В приложното изкуство: тази разновидност. твърди разноцветни материали за украса на облеклото и за направа на накити – гер- В дани, гривни, амулети и др. б с мн См. о ерел е. ва а ж В приложното изкуст- во: художествено изработен съд от глина, б тафория ж ф я ф - Предмети, изработени за стр. 18 от 139
- 19. дърво, алабастър, мрамор, стъкло, метал и вер аччио с Във фреско- др. материали. вата живопис: съставни бои, използвани ва о ис ж ж - като подготовка. В историята на изкуството: украсяване вермил он м См. киновар . на съдове с рисувани орнаменти или фигу- верниса м ж 1. Обичай на рални композиции, които се изпълняват старите френски художници да покриват с почти винаги по керамичен начин, т. е. със фирнис картините си в присъствието на специални бои преди изпичането на съда. поканени художници и ценители на из- валёр м В живописната тех- куството преди откриването на изложбата. ника: светлосенъчното степенуване (града- 2. Разглеждане на изложба от специално ция и интензивност) на колорита в карти- поканени лица (художници, критици, жур- ната. налисти) преди официалното и откриване. вариант м Художествено 3. Първият ден на откриването на дадена произведение, свързано със сходно произ- изложба за широката публика, когато не е ведение от същия автор и на същата тема. бил организиран закрит преглед преди то- ва. вариа ия форм я ф В областта на изобразителното верстак м я Работна маса, из- изкуство: система от последователни изме- ползвана от скулптори и приложници. нения на една основна форма в границите верт ка ж В скулптура- на категорията, към която тя принадлежи. та: въртящ се статив, предназначен за мо- ватман м - делиране. я Дебели грапави ленени хартии под в хлост ж я - общото название "ватман", служещи като я ж Де- основа за рисуване. фект на живописта: промяна на тона в кар- ваяние с я 1. тините, при което се влошава цветът на Процесът на създаване на скулптурните боите и отслабва тяхната светлосила произведения от твърди материали. 2. В вследствие на различни физични и химич- широк смисъл – ск л т рата като цяло, ни процеси в багрения слой. включително и мо елирането. Терминът ви оискател м В изобрази- се употребява рядко. телното изкуство: рамка за търсене на пей- ваятел м Остаряло название на заж. скулптора. (См. х о ник-ск л тор). ви ирование с Насочване ве в м Вид английска керамика зрителната линия на оптичен уред към ня- с бели фигури на цветен фон. какъв предмет с цел да се определят про- порциите му. ве та ж В историята на изкуството: произведение на пейзажния ви ироват несов Насоч- жанр, което точно възпроизвежда изгледа вам зрителната линия на оптичен уред към на дадена местност или град. Употребява някакъв предмет, за да определя пропор- се само във връзка с изкуството на XVIII в. циите му. вене иански тер ентин - вино ра ная чёрная Терпентин, получаван Черна художествена боя, която се получа- от листопадния бор, използван в техноло- ва от лозови пръчки чрез изпичане без дос- гията на изобразителното изкуство. тъп на въздух. вен ел м Художествено оп- вин етка ж В книжната летени начални букви на име на училище, графика: малка композиция (орнаментална военна част и др., които се поставят на или фигурална), предназначена за украса, шапка, ръкав, униформа, знаме, бланка и т. която обикновено се използва като застав- н. ка или концовка. витра м ж 1. Разновидност на декоративно-приложното стр. 19 от 139